Бургас – Александруполис
Рожба на любовта
Юлия Златанова, ВО, III курс, Ф. № 80485
Преди малко повече от месец в столицата беше изключително трудно да минеш по Цариградско, България или Дондуков, въпреки че получих уверение къде работя и че е нужно да стигна до работното си място. От друга гледна точка пък – центърът беше прекрасен – тих, спокоен и – слънчев; доста топличко беше в средата на януари.
Както топличко ще стане и след близо две седмици, когато в Бургас ще бъде свикан референдум относно рожбата на любовта между Русия, България и Гърция – петролопровода Бургас – Александруполис. Тройка, ще си кажете Вие. Не, двойка. И то с един доминантен родител - въпреки че при отглеждане на дете трябва всичко да е 50/50, казват.
С подписаното споразумение между Правителството на Руската Федерация, Република България и Гръцката Република ние и южната ни съседка се съгласихме да си поделим едната половина от „родителските права” – по 24,5%, защото ООО „Трубопроводный Консорциум „Бургас-Александруполис” се нагърби на своя воля с 51%. На целия останал свят стана ясно, че президентът Путин успя. В какво ли? В стремежа си да контролира своята рожба България, та този път да се ширне и до още едно-две морета, „нанесе ... на световната карта” двете държави, както коментира руският ежедневник „Коммерсант”.
Макар че всички бяхме убедени, че и дотогава съществувахме там, когато имахме АЕЦ „Козлодуй”.
Борбата за Босфора и Дарданелите винаги е била сред най-важните направления в руската политика. С новото споразумение Русия донякъде отслаби зависимостта си от Турция, но ролята на проливите ще остане огромна, тъй като и след изграждането на новия тръбопровод през тях ще минава голям дял от руския износ на нефт и сухи товари, казва за "Ведомости" руски икономист.
Още преди време, дни преди Путин да пристигне в Атина на визитата си, дори Матю Брайза от Държавния департамент на САЩ посети гърците, за да убеди разбунтувалите се срещу петролопровода в ползите от него и в искрените отношения между държавите, въпреки че „Комсомолская правда” откри в това „поредния опит на американците да осуетят споразумението”.
Трябва да признаем, че звучи добре да присъстваме на световната енергийна карта, още повече, като си представим, че когато бъде завършен, 1,3-милиардният петролопровод ще бъде конкуренция на подкрепения от САЩ проект „Баху – Джейхан”, както отбеляза дори „Ню Йорк Таймс”.
Но нека си представим и как се разтоварват барелите с нефт без пристанище, само на няколко километра от припичащите се под жаркото слънце на ситния златен пясък български и чуждестранни туристи; как се разлива някой от тези барели; как Правителството няма финансовата възможност да покрие разноските по отглеждането на рожбата си, когато барелът е разлят и трябват 10 000 и 250 000 $, за да се почистят водата и пясъка...
Дори и обещаните „напълнени” курорти с руски туристи ще се изпразнят мигновено – колкото и добре да сме се научили „да правим и някои други неща, свързани с привличане на по-високото качество на туристи” (Асен Гагаузов, Министър на регионалното развитие и благоустройство), когато водата ни е покрита с петролни петна, пясъкът ни е черен и не можем да си върнем защитените територии в Странджа и земите от Натура 2000, които щем-не щем вече сме отдали безвъзвратно на доминиращия родител.
Не знам защо, но ми се струва, че референдумът в края на месеца ще бъде поредната жалка картинка от българската действителност – политиците ще повтарят като папагали, будните граждани и еколози ще се надвикват и накрая пак ще се хванем за буя. Главата, имам предвид.
Все пак, остава ни да се надяваме , че детето няма да тръгне на училище изобщо.
Labels: Just Life, No label for this shit
