Ти създаваш у мен едно нетипично безпокойство,
което ме кара в един миг да спра да дишам,
сърцето ми да

подскочи,
прескочи,
изскочи

от гърдите ми

и в следващия миг
аз

застивам,
летя,
ликувам.

Разстоянието ни свързва повече, отколкото ни отдалечава, защото краткото време ни свърза за по-дълго.

Аз те нося в сърцето си като спомен за щастие и като обещание за щастие.

А ти си далече от мен във времето и пространството, но толкова близо и скоро, че да ме срещнеш след няколко месеца, за да

застинем,
летим,
ликуваме.

И за да спрем за миг времето, разстоянието и пулса на сърцата си.

Обичам те.

Твоя,

Пипи